Общество за световни междубанкови финансови телекомуникации (SWIFT)
Определение на Общество за световни междубанкови финансови телекомуникации (SWIFT)
Обществото за световни междубанкови финансови телекомуникации (SWIFT) е членска кооперация, която осигурява сигурно и сигурно финансиране сделки за своите членове. Създадена през 1973 г., SWIFT използва стандартизирана собствена комуникационна платформа, за да улесни предаването на информация за финансови транзакции. Финансова институция да обменят сигурно тази информация, включително инструкции за плащане, помежду си.
Разрушаващо се общество за световни междубанкови финансови телекомуникации (SWIFT)
SWIFT нито държи средства самостоятелно, нито управлява външни клиентски сметки. Кооперацията започва да работи в 15 държави през 1973 г. и сега оперира в повече от 200 държави, свързвайки повече от 11 000 финансови институции. Кооперацията достави повече от 5,6 милиарда съобщения през 2014 г.-спрямо 10 милиона през 1979 г.
Седалището на SWIFT е в Белгия и има офиси в Австралия, Австрия, Бразилия, Китай, Франция, Германия, Гана, Хонконг, Индия, Индонезия, Италия, Япония, Кения, Южна Корея, Малайзия, Мексико, Русия, Сингапур, Южна Африка, Испания, Швеция, Швейцария, ОАЕ и Обединеното кралство.
Преди SWIFT единственото надеждно средство за потвърждение на съобщението за международни фондове трансфер беше Телекс. Въпреки това, редица проблеми тормозят Telex, включително ниска скорост, опасения за сигурността и безплатен формат на съобщението. Единната система от кодове на SWIFT за наименуване на банки и описване на транзакции беше добре дошла промяна.
Разбиране на SWIFT транзакции
За парични преводи SWIFT присвоява на всяка участваща финансова организация уникален код с осем или единадесет знака. Кодът има три взаимозаменяеми имена: код на банков идентификатор (BIC), SWIFT код, SWIFT ID или код ISO 9362.
Например италианската банка UniCredit Banca, със седалище в Милано, има осемцифрения SWIFT код UNCRITMM. Първите четири знака отразяват кода на института (UNCR за UniCredit Banca), докато следващите два са кода на държавата (IT за Италия), а крайните знаци определят кода на местоположението/града (MM за Милано). Ако дадена организация реши да използва код с 11 знака, последните три незадължителни знака могат да отразяват отделни клонове. Например клонът на UniCredit Banca в Милано използва кода UNCRITMMXXX.
Да предположим, че клиент на клон на T.D. Bank в Бостън иска да изпрати пари на техния приятел, който банкира в клона на UniCredit Banca във Венеция. Бостонецът може да влезе в клона на T.D. Bank с номера на сметката на своя приятел и уникалния SWIFT код на UniCredit Banca Venice. T.D. Bank ще изпрати SWIFT съобщение за превод на плащане до конкретния клон на UniCredit Banca чрез своята защитена мрежа. След като UniCredit Banca получи SWIFT съобщението за входящото плащане, то ще изчисти и кредитира парите по сметката на техния приятел.
SWIFT срещу IBAN
SWIFT и Международни номера на банкови сметки и двете са полезни при идентифициране на страни в паричните преводи. Въпреки това, докато SWIFT кодът се използва за идентифициране на конкретна банка, IBAN кодът се използва за идентифициране на отделна сметка, участваща в международна транзакция.