Дефиниция на енергийната криза от 1973 г

Каква беше енергийната криза от 1973 г.?

Енергийната криза от 1973 г., известна още като петролния шок от 1973-74 г., беше период на рязко покачване на цените на енергията и горивата недостиг в резултат на ембарго от страна на арабските страни производителки на петрол в отговор на подкрепата на САЩ за Израел по време на Йом Кипурска война. През това време цената на барел петрол се повиши близо четири пъти за по-малко от година.

Ембаргото беше вдигнато в началото на 1974 г., но шокът до голяма степен се смята за предвестник на бързия инфлационен натиск и стагфлацията, наблюдавани в средата до края на 70-те години. Петролното ембарго от 1973 г. беше само един от многото усложняващи фактори, довели до десетилетие на висока инфлация и стагфлация в Съединените щати през 70-те години.

Секунда Енергийната криза възниква през 1979 г след Иранската революция и свалянето на шаха на Иран.

Разбиране на енергийната криза от 1973 г

На окт. 19, 1973 г., след решението на тогавашния президент Ричард Никсън да предостави на Израел 2,2 милиарда долара спешна помощ в подкрепа на войната Йом Кипур, арабският Организация на страните износителки на петрол (ОПЕК) одобри петролно ембарго за САЩ. Това на практика спря износа на арабски суров петрол за САЩ, последвано от поредица от рязки съкращения на производството.

Преди ембаргото един барел петрол се търгуваше за около $2,90, учетворявайки до $11,65 за барел до януари 1974 г. (от около $18 до $72,50 за барел в долари от 2022 г.). Това доведе до увеличение на цената на обикновения бензин в САЩ от средно 39 цента за галон преди кризата до 53 цента през 1974 г., увеличение от около 36% за по-малко от година. В допълнение към покачването на цените на бензиностанциите се появи недостиг, което доведе до ограничения на бензиностанциите и дълги опашки от автомобили, чакащи да заредят. Това също предизвика психологическа паника сред потребителите, които се стремяха да трупат бензин и свързани продукти, което още повече влоши ситуацията.

По отношение на заместването на арабския петрол, САЩ нямаха много излишен капацитет за увеличаване на производството. Дори със втасване цените на петрола, времето и капиталът, необходими за откриване на нови залежи и въвеждане на нови кладенци онлайн, може да отнеме години.

В крайна сметка ОПЕК вдигна своето ембарго през март 1974 г.; въпреки това по-високите цени на петрола се запазиха, което доведе до високи инфлация.

Специални съображения

Както при повечето икономически събития, енергийната криза от 1973 г. и последвалата инфлация бяха резултат от няколко фактора, а не само от подкрепата на САЩ за Израел в лицето на неговите врагове. От една страна, имаше десетилетна борба между правителствата на нациите производителки на петрол и големите американски петролни конгломерати за контрол над световния пазар на петрол. До 70-те години на миналия век ОПЕК (която беше създадена едва през 1960 г.) поддържаше относително нисък профил, основно преговаряйки с международните петролни компании за по-добри условия за своите страни членки. ОПЕК обаче видя войната от Йом Кипур като начин да направи известна своята геополитическа мощ и да нанесе удар на петролните гиганти в САЩ.

Инфлацията също не се дължи само на високите цени на енергията. САЩ вече виждаха цени на стоките нараства с около 10% годишно, започвайки от 1970 г., а инфлацията продължава на Федералния резерв радар от неща, които трябва да се следят отблизо дори преди 1973 г. Разбира се, петролното ембарго само влоши нещата и ускори темпа на общата инфлация.

Председателят на Фед по това време, Артър Бърнс, твърди през 1979 г., че този период на висока инфлация е резултат от сливането на няколко външни сили в в допълнение към ембаргото, включително „разхлабеното финансиране на войната във Виетнам... девалвацията на долара през 1971 и 1973 г., световния икономически бум на 1972–73 г., провала на реколтата и произтичащия от това скок на световните цени на храните през 1973–74 г. [и] извънредните увеличения на цените на петрола... [и] рязкото забавяне на производителност.”

Стагфлация от 1970 г

В допълнение към високата инфлация, причинена отчасти от енергийната криза от 1973 г., икономиката на САЩ също стагнира. Това доведе до необичайно състояние на покачване на цените заедно с икономическа рецесия, известна като стагфлация. Икономистите по-рано прогнозираха, че когато икономиката се влоши, високата безработица трябва да бъде посрещната с по-ниски цени, а не с нарастващи (т.е. както е моделирано от Крива на Филипс). 70-те години доказаха, че тази теория и кривата на Филипс са погрешни.

След енергийната криза някои започнаха да твърдят, че високите цени на петрола са довели до по-високи транспортни и производствени разходи, въпреки че хората са били съкращавани в голям брой. Критиците на тази хипотеза обаче посочват, че други периоди на инфлация или рецесия, настъпили след това, не са били придружени от маслен шок (въпреки че това все още може да се случи предвид руската инвазия в Украйна през 2022 г.).